„Мета сута“: за добронамереността към всички същества
Кратък текст от десет строфи [1]. В страните на теравада го учат наизуст и го четат на глас като защитен текст [3]; същият текст е девети в „Кхудака-патха“ [2]. Първата половина описва как живее човек, който търси покой, а втората — как да развиваме добронамереност към всички същества без изключение [3].
Оригинал (пали) · Преразказ
Оригинал (пали)Преразказ
1
Karaṇīyamatthakusalena, Yanta santaṁ padaṁ abhisamecca; Sakko ujū ca suhujū ca, Sūvaco cassa mudu anatimānī.
Който разбира кое е наистина важно и иска да стигне до вътрешен покой, живее така: способен и честен — наистина честен, лесно се общува с него, мек е и не се поставя над другите.
2
Santussako ca subharo ca, Appakicco ca sallahukavutti; Santindriyo ca nipako ca, Appagabbho kulesvananugiddho.
Доволен е с малко и не натоварва другите, не е затрупан с дела и живее леко; събран е, не следва желанията си, учтив е и не търси благоволението на онези, от които зависи.
3
Na ca khuddamācare kiñci, Yena viññū pare upavadeyyuṁ; Sukhino va khemino hontu, Sabbasattā bhavantu sukhitattā.
Не прави дори дребни неща, за които разумни хора биха го упрекнали. И пожелава: нека всички бъдат щастливи и в безопасност, нека на всички им е леко на душата.
4
Ye keci pāṇabhūtatthi, Tasā vā thāvarā vanavasesā; Dīghā vā ye va mahantā, Majjhimā rassakā aṇukathūlā.
Всички живи същества, които съществуват, без да пропускаме никого: слаби и силни, дълги и големи, средни, малки, мънички и кръгли,
5
Diṭṭhā vā ye va adiṭṭhā, Ye va dūre vasanti avidūre; Bhūtā va sambhavesī va, Sabbasattā bhavantu sukhitattā.
видими и невидими, живеещи далеч и близо, вече родени и онези, които тепърва ще се родят — нека всички те бъдат щастливи.
6
Na paro paraṁ nikubbetha, Nātimaññetha katthaci na kañci; Byārosanā paṭighasañña, Nāññamaññassa dukkhamiccheyya.
Нека никой не мами другия и не презира никого никъде. Дори обидени и раздразнени, нека хората не си пожелават болка.
Прави, вървейки, седнали или легнали — докато сънят не ви е надвил — помнете това. Казват, че това е най-добрият начин да живеем още тук и сега.
10
Diṭṭhiñca anupaggamma, Sīlavā dassanena sampanno; Kāmesu vinaya gedhaṁ, Na hi jātuggabbhaseyya punaretī.
Който не се вкопчва в мнения, живее честно, вижда ясно и е укротил влечението към удоволствията, няма да се роди отново.
Пали — изданието Махасангити, SuttaCentral [1]. Каноничният превод на Бхикху Суджато е в SuttaCentral на връзката [1]: преводачът моли трудът му да не се използва за генеративен ИИ [6], затова не го възпроизвеждаме до преразказ, подготвен с помощта на ИИ. SuttaCentral · Snp 1.8 ↗
Таблица на съответствията
Термин
Как го предадохме
Какво се губи
mettā
добронамереност
Не романтична любов и не привързаност, а безкористно желание за доброто на всяко същество, включително непознато и неприятно.
santaṁ padaṁ
вътрешен покой
В традицията това е нирвана, пълното освобождение; думата „покой“ звучи по-скромно от замисленото.
mānasaṁ aparimāṇaṁ
сърце без граници
Буквално „безмерен ум“: става дума за ум и чувство заедно, а не само за емоция.
sīlavā
живее честно
Сила е цяла система от правила за поведение и обети, а не само честност.
brahmaṁ vihāraṁ
най-добрият начин да живеем тук и сега
Буквално „обител на Брахма“: едно от четирите безмерни състояния — добронамереност, състрадание, сърадване и невъзмутимост.
na gabbhaseyyaṁ punar eti
няма да се роди отново
Буквално „няма да легне отново в утроба“; редът се опира на учението за прераждането, което преразказът не обяснява.
Опити за тълкуване
Тълкуване 1 · Традиция
Защитен текст
Според коментара Буда дал тази сута на монаси, които в гората били плашени от дървесни духове, недоволни от идването им. Монасите се върнали, живели с добронамереност към всичко наоколо и духовете ги оставили на мира [3]. Оттук и ролята на текста в теравада: четат го на глас като защитен текст, паритта [3]. Коментарът дели сутата на две части: първата описва нравствен начин на живот, а втората — самия метод за развиване на добронамереност [3].
Тълкуване 2 · Филология
Стихотворение, което е допълнено
Преводачът Бхикху Суджато отбелязва, че последната строфа е в друг стихотворен размер и вероятно е добавена по-късно: стихотворението естествено завършва с деветата строфа, а доктриналният край изглежда се е появил, защото оригиналът е изглеждал недостатъчно будистки [1]. Изразът „слаби и силни“ (tasa-thāvara) е обичайна формула в джайнските текстове [1]: речникът е бил общ за различни аскетични движения в древна Индия.
Тълкуване 3 · Психология
Упражнение за чувствата
Ако четем сутата като инструкция, тя е упражнение: да пожелаваме добро на все по-широк кръг същества. Преглед на изследванията на медитацията на добронамереност и състрадание я свързва с повече положителни и по-малко отрицателни емоции, макар че много от данните са още предварителни [4]. В рандомизиран експеримент със 139 работещи възрастни тази практика е повишила ежедневните положителни емоции, а чрез тях — удовлетвореността от живота, и е намалила симптомите на депресия [5]. Уговорка: сутата не е писана като психотерапия, а изследванията изучават съвременни методи, а не самия текст.
Тълкуване 4 · Смела хипотеза на редакцията
Добронамереност за машините?
Сутата очертава кръг на грижа без граници: видими и невидими, далечни и близки, вече родени и онези, които тепърва ще се родят. Това напомня въпроса, който днес се задава на създателите на ИИ: как една система да отчита интересите на хора, които никога „не вижда“ — засегнатите косвено от отговорите ѝ и бъдещите поколения? Това не е учение на традицията, нито извод от изследване, а въпрос, който предлагаме за обсъждане.